флуктуация

Речник на българския език

флуктуа̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мед. Вълнообразно раздвижване на течност, затворена в мекостенна кухина, което възниква при перкусия.

Грешни изписвания (23)

  • флуктуациъ
  • флоктоацеа
  • флоктоацеъ
  • флоктоацея
  • флоктоациа
  • флоктоациъ
  • флоктоация
  • флоктуацеа
  • флоктуацеъ
  • флоктуацея
  • флоктуациа
  • флоктуациъ
  • флоктуация
  • флуктоацеа
  • флуктоацеъ
  • флуктоацея
  • флуктоациа
  • флуктоациъ
  • флуктоация
  • флуктуацеа
  • флуктуацеъ
  • флуктуацея
  • флуктуациа

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. флук-ту-а-ция
членувано флук-ту-а-ци-я-та
мн.ч. флук-ту-а-ции
членувано флук-ту-а-ци-и-те
звателна форма