флексия

Речник на българския език

флѐксия съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. флѐксии, ж. Спец. В граматиката — граматическо окончание при изменението на формите на думите; окончание.

Грешни изписвания (5)

  • флексеа
  • флексеъ
  • флексея
  • флексиа
  • флексиъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. флек-сия
членувано флек-си-я-та
мн.ч. флек-сии
членувано флек-си-и-те
звателна форма