фитил

мн. фитѝли, (два) фитѝла, м.
1. Шнур, памучна лента, усукани конци и др., натопени в газ, олио или друга течност, намазани с восък, парафин и др., за да светят. Издърпвам фитила на лампата.
2. Горящ шнур за възпламеняване на заряди, взривове от разстояние. Запалих фитила и избягах.
3. Усукана марля или друга материя, напъхана в рана за изтегляне на гнойта от нея.
• Запалвам фитила (на някого). — Разг. Подстрекавам към някаква дейност.
• Пускам фитил/фитили. — Разг. Подстрекавам, подбуждам.