фиркане

Речник на българския език

фиркане съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. фир-ка-не
членувано фир-ка-не-то
мн.ч. фир-ка-ния
членувано фир-ка-ни-я-та