фира

Речник на българския език

фира̀ — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Част от теглото на стока, която се загубва, изчезва вследствие на изпарение, повреда и др. Давам фира.

Грешни изписвания (3)

  • фера
  • феръ
  • фиръ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. фи-ра
членувано фи-ра-та
мн.ч. фи-ри
членувано фи-ри-те
звателна форма —

Връзки