филц

Речник на българския език

филц — съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

фѝлцът, фѝлца, само ед., м. Плътен и здрав, обикн. нетъкан вълнен плат, който се използва за шапки, чехли и др.
прил. фѝлцов, фѝлцова, фѝлцово, мн. фѝлцови. Филцова шапка.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. филц
непълен член фил-ца
пълен член фил-цът
мн.ч. фил-цо-ве
членувано фил-цо-ве-те
бройна форма фил-ца
звателна форма —

Връзки