филателия

Речник на българския език

филатѐлия съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед. Колекциониране и подреждане на марки, обикн. пощенски.
прил. филатѐлен, филатѐлна, филатѐлно, мн. филатѐлни. Филателна изложба.

Грешни изписвания (23)

  • фелателеа
  • фелателеъ
  • фелателея
  • фелателиа
  • фелателиъ
  • фелателия
  • фелътелеа
  • фелътелеъ
  • фелътелея
  • фелътелиа
  • фелътелиъ
  • фелътелия
  • филателеа
  • филателеъ
  • филателея
  • филателиа
  • филателиъ
  • филътелеа
  • филътелеъ
  • филътелея
  • филътелиа
  • филътелиъ
  • филътелия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. фи-ла-те-лия
членувано фи-ла-те-ли-я-та
мн.ч. фи-ла-те-лии
членувано фи-ла-те-ли-и-те
звателна форма