филателист

Речник на българския език

филателѝст съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. филателѝсти, м. Човек, който се занимава с филателия.

Грешни изписвания (7)

  • фелателист
  • фелатилист
  • фелътелист
  • фелътилист
  • филатилист
  • филътелист
  • филътилист

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. фи-ла-те-лист
непълен член фи-ла-те-лис-та
пълен член фи-ла-те-лис-тът
мн.ч. фи-ла-те-лис-ти
членувано фи-ла-те-лис-ти-те
бройна форма фи-ла-те-лис-ти
звателна форма фи-ла-те-лис-те