фикус

Речник на българския език

фѝкус съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. фѝкуси, (два) фѝкуса, м. Декоративно вечнозелено растение с големи месести елипсовидни листа.

Грешни изписвания (1)

  • фикос

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. фи-кус
непълен член фи-ку-са
пълен член фи-ку-сът
мн.ч. фи-ку-си
членувано фи-ку-си-те
бройна форма фи-ку-са
звателна форма