фиксинг

Речник на българския език

фѝксинг съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Изкуствено задържане.
Фиксинг на валутата. — Определен от банката курс на валутата за деня към чуждестранните валути.

Грешни изписвания (2)

  • фиксенк
  • фиксинк

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. фик-синг
непълен член фик-син-га
пълен член фик-син-гът
мн.ч. фик-син-ги
членувано фик-син-ги-те
бройна форма фик-син-га
звателна форма