фиксатор

Речник на българския език

фикса̀тор съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • фексатор
  • фексатур
  • фиксатур

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. фик-са-тор
непълен член фик-са-то-ра
пълен член фик-са-то-рът
мн.ч. фик-са-то-ри
членувано фик-са-то-ри-те
бройна форма фик-са-то-ра
звателна форма