фиксаж

Речник на българския език

фикса̀ж съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед.
1. Фиксиране. Правя фиксаж на прическата.
2. Спец. Специален разтвор от химикали за трайно закрепване на изображението върху фотографски негатив или върху снимка.
3. Спец. Разтвор от безцветна смола и спирт, с който се напръскват картини, рисунки и др., за да се запазят.

Грешни изписвания (2)

  • фексаш
  • фиксаш

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. фик-саж
непълен член фик-са-жа
пълен член фик-са-жът
мн.ч. фик-са-жи
членувано фик-са-жи-те
бройна форма фик-са-жа
звателна форма