физиология

Речник на българския език

физиоло̀гия съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед.
1. Спец. Наука за функциите на живия организъм.
2. Съвкупност от жизнените процеси и законите, които управляват тяхното протичане.

Грешни изписвания (47)

  • фезеологеа
  • фезеологеъ
  • фезеологея
  • фезеологиа
  • фезеологиъ
  • фезеология
  • фезеулогеа
  • фезеулогеъ
  • фезеулогея
  • фезеулогиа
  • фезеулогиъ
  • фезеулогия
  • фезиологеа
  • фезиологеъ
  • фезиологея
  • фезиологиа
  • фезиологиъ
  • фезиология
  • фезиулогеа
  • фезиулогеъ
  • фезиулогея
  • фезиулогиа
  • фезиулогиъ
  • фезиулогия
  • физеологеа
  • физеологеъ
  • физеологея
  • физеологиа
  • физеологиъ
  • физеология
  • физеулогеа
  • физеулогеъ
  • физеулогея
  • физеулогиа
  • физеулогиъ
  • физеулогия
  • физиологеа
  • физиологеъ
  • физиологея
  • физиологиа
  • физиологиъ
  • физиулогеа
  • физиулогеъ
  • физиулогея
  • физиулогиа
  • физиулогиъ
  • физиулогия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. фи-зи-о-ло-гия
членувано фи-зи-о-ло-ги-я-та
мн.ч. фи-зи-о-ло-гии
членувано фи-зи-о-ло-ги-и-те
звателна форма