фибриноген

Речник на българския език

фибриногѐн съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мед. β2-глобулин на кръвната плазма, основен фактор на кръвосъсирването. Под действието на тромбина се превръща във фибрин.

Грешни изписвания (7)

  • фебреноген
  • фебренуген
  • фебриноген
  • фебринуген
  • фибреноген
  • фибренуген
  • фибринуген

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. фиб-ри-но-ген
непълен член фиб-ри-но-ге-на
пълен член фиб-ри-но-ге-нът
мн.ч. фиб-ри-но-ге-ни
членувано фиб-ри-но-ге-ни-те
бройна форма фиб-ри-но-ге-на
звателна форма