фес

Речник на българския език

фес — съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

фѐсът, фѐса, мн. фѐсове, (два) фѐса, м.
1. Мюсюлманска шапка от червен вълнен плат с форма на пресечен конус и с пискюл в средата.
2. Разг. Пренебр. Турчин.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. фес
непълен член фе-са
пълен член фе-сът
мн.ч. фе-со-ве
членувано фе-со-ве-те
бройна форма фе-са
звателна форма —

Връзки