фауна

Речник на българския език

фа̀уна съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Спец. Част от природата, която обхваща животинския свят.

Грешни изписвания (3)

  • фаона
  • фаонъ
  • фаунъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. фа-у-на
членувано фа-у-на-та
мн.ч. фа-у-ни
членувано фа-у-ни-те
звателна форма