фасул

Речник на българския език

фасу̀л — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Увивно растение с плод боб.
прил. фасу̀лен, фасу̀лена, фасу̀лено, мн. фасу̀лени.
прил. фасу̀лев, фасу̀лева, фасу̀лево, мн. фасу̀леви.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • фъсул

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. фа-сул
непълен член фа-су-ла
пълен член фа-су-лът
мн.ч. фа-су-ли
членувано фа-су-ли-те
бройна форма фа-су-ла
звателна форма —

Връзки