фарингит

Речник на българския език

фарингѝт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Спец. Болезнено възпаление на фаринкса.

Грешни изписвания (3)

  • фаренгит
  • фъренгит
  • фърингит

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. фа-рин-гит
непълен член фа-рин-ги-та
пълен член фа-рин-ги-тът
мн.ч. фа-рин-ги-ти
членувано фа-рин-ги-ти-те
бройна форма фа-рин-ги-та
звателна форма