фараон

Речник на българския език

фарао̀н съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. фарао̀ни, м. Истор. Държавен глава монарх в древен Египет.
прил. фарао̀нов, фарао̀нова, фарао̀ново, мн. фарао̀нови. Фараонов слуга.
прил. фарао̀нски, фарао̀нска, фарао̀нско, мн. фарао̀нски. Фараонска войска.

Грешни изписвания (3)

  • фаръон
  • фъраон
  • фъръон

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. фа-ра-он
непълен член фа-ра-о-на
пълен член фа-ра-о-нът
мн.ч. фа-ра-о-ни
членувано фа-ра-о-ни-те
бройна форма фа-ра-о-ни
звателна форма фа-ра-о-не