фанфара

Речник на българския език

фанфа̀ра съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. фанфа̀ри, ж. Меден духов музикален инструмент с форма на издължена тръба, с който се издават тържествени сигнали.
прил. фанфа̀рен, фанфа̀рна, фанфа̀рно, мн. фанфа̀рни. Фанфарен оркестър.

Грешни изписвания (3)

  • фанфаръ
  • фънфара
  • фънфаръ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. фан-фа-ра
членувано фан-фа-ра-та
мн.ч. фан-фа-ри
членувано фан-фа-ри-те
звателна форма