фантастика

Речник на българския език

фанта̀стика съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед.
1. Недействителен, чуден, въображаем елемент в нещо. Разказите за извънземни са изпълнени с фантастика.
2. Художествени произведения, в които се описват необикновени, невероятни, свръхестествени събития. Научна фантастика.

Грешни изписвания (7)

  • фантастека
  • фантастекъ
  • фантастикъ
  • фънтастека
  • фънтастекъ
  • фънтастика
  • фънтастикъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. фан-тас-ти-ка
членувано фан-тас-ти-ка-та
мн.ч. фан-тас-ти-ки
членувано фан-тас-ти-ки-те
звателна форма