фалстарт

Речник на българския език

фалстарт съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. фал-с-тарт
непълен член фал-с-тар-та
пълен член фал-с-тар-тът
мн.ч. фал-с-тар-то-ве
членувано фал-с-тар-то-ве-те
бройна форма фал-с-тар-та
звателна форма