фал

Речник на българския език

фал — съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

фа̀лът, фа̀ла, мн. фа̀лове, (два) фа̀ла, м.
1. Спец. Наказателен удар в някои спортни игри. Свиря фал.
2. Прен. Разг. Провал, несполука, грешка. Направих няколко фала.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. фал
непълен член фа-ла
пълен член фа-лът
мн.ч. фа-ло-ве
членувано фа-ло-ве-те
бройна форма фа-ла
звателна форма —

Връзки