файтон

Речник на българския език

файто̀н съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. файто̀ни, (два) файто̀на, м. Вид удобна конска кола на пружини за превоз на пътници. Бърз файтон.

Грешни изписвания (1)

  • фъйтон

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. фай-тон
непълен член фай-то-на
пълен член фай-то-нът
мн.ч. фай-то-ни
членувано фай-то-ни-те
бройна форма фай-то-на
звателна форма