фагот

Речник на българския език

фаго̀т съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. фаго̀ти, (два) фаго̀та, м. Духов музикален инструмент от дърво, съставен от три сегмента тръби, които се съединяват в краищата. Свиря на фагот.

Грешни изписвания (1)

  • фъгот

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. фа-гот
непълен член фа-го-та
пълен член фа-го-тът
мн.ч. фа-го-ти
членувано фа-го-ти-те
бройна форма фа-го-та
звателна форма