уязвяване

Речник на българския език

уязвяване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • уъзвъване
  • уъзвяване
  • уязвъване

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. уяз-вя-ва-не
членувано уяз-вя-ва-не-то
мн.ч. уяз-вя-ва-ния
членувано уяз-вя-ва-ни-я-та