ушен

Речник на българския език

у̀шен — прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

вж. ухо̀

Грешни изписвания (1)

  • ушин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ушен
непълен член уш-ния
пълен член уш-ни-ят
ж. р. уш-на
членувано уш-на-та
ср. р. уш-но
членувано уш-но-то
мн. ч. уш-ни
членувано уш-ни-те

Връзки