учленяване

Речник на българския език

учленя̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • очленяване
  • очленявъне
  • очлиняване
  • очлинявъне
  • учленявъне
  • учлиняване
  • учлинявъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. уч-ле-ня-ва-не
членувано уч-ле-ня-ва-не-то
мн.ч. уч-ле-ня-ва-ния
членувано уч-ле-ня-ва-ни-я-та