учленѐние
—
съществително име, среден род
(тип 72)
Значение
ср., само ед. Спец. В езикознанието — образуване на звуковете на човешката реч от говорния апарат; артикулация, учленяване.
прил. учленѝтелен, учленѝтелна, учленѝтелно, мн. учленѝтелни. Учленителни навици. Учленителни трудности.
прил. учленѝтелен, учленѝтелна, учленѝтелно, мн. учленѝтелни. Учленителни навици. Учленителни трудности.
Грешни изписвания (3)
- очленение
- очлинение
- учлинение
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | уч-ле-не-ние | |
|---|---|---|
| членувано | уч-ле-не-ни-е-то | |
| мн.ч. | уч-ле-не-ния | |
| членувано | уч-ле-не-ни-я-та |