ученичество

Речник на българския език

ученѝчество съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

ср., само ед. Времето, през което човек е ученик, както и положението на ученик. Ученичеството е по-трудно от студентството.

Грешни изписвания (15)

  • оченичество
  • оченичеству
  • оченичиство
  • оченичиству
  • очиничество
  • очиничеству
  • очиничиство
  • очиничиству
  • ученичеству
  • ученичиство
  • ученичиству
  • учиничество
  • учиничеству
  • учиничиство
  • учиничиству

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. уче-ни-чес-т-во
членувано уче-ни-чес-т-во-то
мн.ч. уче-ни-чес-т-ва
членувано уче-ни-чес-т-ва-та