учебен

Речник на българския език

учѐбен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

учѐбна, учѐбно, мн. учѐбни, прил. Който се отнася до учение и занятия (обикн. в учебно заведение). Учебен час. Учебна стая. Учебен материал.
Учебно заведение. — Училище, институт, университет.

Грешни изписвания (3)

  • очебен
  • очебин
  • учебин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. уче-бен
непълен член учеб-ния
пълен член учеб-ни-ят
ж. р. учеб-на
членувано учеб-на-та
ср. р. учеб-но
членувано учеб-но-то
мн. ч. учеб-ни
членувано учеб-ни-те