ухане

Речник на българския език

ухане съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. уха-не
членувано уха-не-то
мн.ч. уха-ния
членувано уха-ни-я-та