ухаещ

Речник на българския език

1. уха̀ещ прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • охаешт
  • охаещ
  • охаишт
  • охаищ
  • ухаешт
  • ухаишт
  • ухаищ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. уха-ещ
непълен член уха-е-щия
пълен член уха-е-щи-ят
ж. р. уха-е-ща
членувано уха-е-ща-та
ср. р. уха-е-що
членувано уха-е-що-то
мн. ч. уха-е-щи
членувано уха-е-щи-те

2. ухаещ — сег. деят. прич. м. р.

ухаещ е производна форма на ухая (сег. деят. прич. м. р.).