утрайване

Речник на българския език

утрайване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ут-рай-ва-не
членувано ут-рай-ва-не-то
мн.ч. ут-рай-ва-ния
членувано ут-рай-ва-ни-я-та