утоляване

Речник на българския език

утоля̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • отоляване
  • отолявъне
  • отуляване
  • отулявъне
  • утолявъне
  • утуляване
  • утулявъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. уто-ля-ва-не
членувано уто-ля-ва-не-то
мн.ч. уто-ля-ва-ния
членувано уто-ля-ва-ни-я-та