утолим

Речник на българския език

1. утолѝм прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • отолим
  • отулим
  • утулим

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. уто-лим
непълен член уто-ли-мия
пълен член уто-ли-ми-ят
ж. р. уто-ли-ма
членувано уто-ли-ма-та
ср. р. уто-ли-мо
членувано уто-ли-мо-то
мн. ч. уто-ли-ми
членувано уто-ли-ми-те

2. утолим — сег. вр., 1 л., мн. ч.

утолим е производна форма на утоля (сег. вр., 1 л., мн. ч.).