утихване

Речник на българския език

утѝхване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • отифане
  • отифъне
  • отихване
  • отихвъне
  • утифане
  • утифъне
  • утихвъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. утих-ва-не
членувано утих-ва-не-то
мн.ч. утих-ва-ния
членувано утих-ва-ни-я-та