утилитарен

Речник на българския език

утилита̀рен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

утилита̀рна, утилита̀рно, мн. утилита̀рни, прил. Който е насочен към практическата полза от нещо; практичен.

Грешни изписвания (15)

  • отелетарен
  • отелетарин
  • отелитарен
  • отелитарин
  • отилетарен
  • отилетарин
  • отилитарен
  • отилитарин
  • утелетарен
  • утелетарин
  • утелитарен
  • утелитарин
  • утилетарен
  • утилетарин
  • утилитарин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ути-ли-та-рен
непълен член ути-ли-тар-ния
пълен член ути-ли-тар-ни-ят
ж. р. ути-ли-тар-на
членувано ути-ли-тар-на-та
ср. р. ути-ли-тар-но
членувано ути-ли-тар-но-то
мн. ч. ути-ли-тар-ни
членувано ути-ли-тар-ни-те