утешител

Речник на българския език

утешѝтел съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

Библейско тълкуване: Гръцката дума параклитос значи застъпник. Така Исус Христос е наречен ходатай (параклитос): "Имаме ходатай при Отца, Исуса Христа, Праведния" — 1Йн. 2:1. Но по-често името "Утешител" обозначава Св. Дух. Той е "Друг Утешител" — Йн. 14:16,26, 15:16; Лк. 24:49; Д. А. 1:4. Българската дума "Утешител", не изразява цялото значение на гръцката, която внушава на умът не само утеха, но и помощ, и наставление. Обещанието на Исус Христос, че ще изпрати на учениците си "Друг Утешител", се изпълни в денят на Петдесетница. Св. Дух утешавал и укрепвал учениците, когато стоели пред съдилища; упътвал ги във всяка истина за душеспасението; напомнял им думите и делата на Христос; и им откривал бъдещи събития. Утешителят още действува благотворно в света, като изобличава човеците за греховете им.

Грешни изписвания (7)

  • отешител
  • отешитил
  • отишител
  • отишитил
  • утешитил
  • утишител
  • утишитил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. уте-ши-тел
непълен член уте-ши-те-ля
пълен член уте-ши-те-лят
мн.ч. уте-ши-те-ли
членувано уте-ши-те-ли-те
бройна форма уте-ши-те-ли
звателна форма уте-ши-те-лю