утепвам

Речник на българския език

утепвам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице утеп-вам утеп-ва-ме
2 лице утеп-ваш утеп-ва-те
3 лице утеп-ва утеп-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице утеп-вах утеп-вах-ме
2 лице утеп-ва утеп-вах-те
3 лице утеп-ва утеп-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице утеп-вах утеп-вах-ме
2 лице утеп-ва-ше утеп-вах-те
3 лице утеп-ва-ше утеп-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице утепвал съм утепвала съм утепвало съм утепвали сме
2 лице утепвал си утепвала си утепвало си утепвали сте
3 лице утепвал е утепвала е утепвало е утепвали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях утепвал бях утепвала бях утепвало бяхме утепвали
2 лице беше утепвал беше утепвала беше утепвало бяхте утепвали
3 лице беше утепвал беше утепвала беше утепвало бяха утепвали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще утепвам ще утепваме
2 лице ще утепваш ще утепвате
3 лице ще утепва ще утепват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм утепвал ще съм утепвала ще съм утепвало ще сме утепвали
2 лице ще си утепвал ще си утепвала ще си утепвало ще сте утепвали
3 лице ще е утепвал ще е утепвала ще е утепвало ще са утепвали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да утепвам щяхме да утепваме
2 лице щеше да утепваш щяхте да утепвате
3 лице щеше да утепва щяха да утепват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм утепвал щях да съм утепвала щях да съм утепвало щяхме да сме утепвали
2 лице щеше да си утепвал щеше да си утепвала щеше да си утепвало щяхте да сте утепвали
3 лице щеше да е утепвал щеше да е утепвала щеше да е утепвало щяха да са утепвали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице утепвал съм утепвала съм утепвало съм утепвали сме
2 лице утепвал си утепвала си утепвало си утепвали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице утепвал съм утепвала съм утепвало съм утепвали сме
2 лице утепвал си утепвала си утепвало си утепвали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм утепвал била съм утепвала било съм утепвало били сме утепвали
2 лице бил си утепвал била си утепвала било си утепвало били сте утепвали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да утепвам щяла съм да утепвам щяло съм да утепвам щели сме да утепваме
2 лице щял си да утепваш щяла си да утепваш щяло си да утепваш щели сте да утепвате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм утепвал щяла съм да съм утепвала щяло съм да съм утепвало щели сме да сме утепвали
2 лице щял си да си утепвал щяла си да си утепвала щяло си да си утепвало щели сте да сте утепвали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих утепвал бих утепвала бих утепвало бихме утепвали
2 лице би утепвал би утепвала би утепвало бихте утепвали
3 лице би утепвал би утепвала би утепвало биха утепвали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
утеп-вай утеп-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род утеп-ван
непълен член утеп-ва-ния
пълен член утеп-ва-ни-ят
женски род утеп-ва-на
членувано утеп-ва-на-та
среден род утеп-ва-но
членувано утеп-ва-но-то
множествено число утеп-ва-ни
членувано утеп-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род утеп-вал
непълен член утеп-ва-лия
пълен член утеп-ва-ли-ят
женски род утеп-ва-ла
членувано утеп-ва-ла-та
среден род утеп-ва-ло
членувано утеп-ва-ло-то
множествено число утеп-ва-ли
членувано утеп-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род утеп-вал
женски род утеп-ва-ла
среден род утеп-ва-ло
множествено число утеп-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род утеп-ващ
непълен член утеп-ва-щия
пълен член утеп-ва-щи-ят
женски род утеп-ва-ща
членувано утеп-ва-ща-та
среден род утеп-ва-що
членувано утеп-ва-що-то
множествено число утеп-ва-щи
членувано утеп-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

утеп-вай-ки