утвърдяване

Речник на българския език

утвърдяване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • утвърдъване

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ут-вър-дя-ва-не
членувано ут-вър-дя-ва-не-то
мн.ч. ут-вър-дя-ва-ния
членувано ут-вър-дя-ва-ни-я-та