утаител

Речник на българския език

утаѝтел съществително име, мъжки род (тип 31) редактиране

Значение

утаѝтелят, утаѝтеля, мн. утаѝтели, (два) утаѝтеля, м. Басейн за пречистване на водата от наноси чрез утаяване.

Грешни изписвания (7)

  • отаител
  • отаитил
  • отъител
  • отъитил
  • утаитил
  • утъител
  • утъитил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ута-и-тел
непълен член ута-и-те-ля
пълен член ута-и-те-лят
мн.ч. ута-и-те-ли
членувано ута-и-те-ли-те
бройна форма ута-и-те-ля
звателна форма