ута̀ечен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
ута̀ечна, ута̀ечно, мн. ута̀ечни, прил. Който се е образувал от утайка; седиментен.
Грешни изписвания (7)
- отаечен
- отаечин
- отаичен
- отаичин
- утаечин
- утаичен
- утаичин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | ута-е-чен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | ута-еч-ния | ||
| пълен член | ута-еч-ни-ят | ||
| ж. р. | ута-еч-на | ||
| членувано | ута-еч-на-та | ||
| ср. р. | ута-еч-но | ||
| членувано | ута-еч-но-то | ||
| мн. ч. | ута-еч-ни | ||
| членувано | ута-еч-ни-те | ||