усядане

Речник на българския език

уся̀дане съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • осядане
  • осядани
  • осядъне
  • осядъни
  • усядани
  • усядъне
  • усядъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. уся-да-не
членувано уся-да-не-то
мн.ч. уся-да-ния
членувано уся-да-ни-я-та