усъвършенстване

Речник на българския език

усъвършѐнстване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • осаваршенстване
  • осаваршенствъне
  • осавършенстване
  • осавършенствъне
  • осъваршенстване
  • осъваршенствъне
  • осъвършенстване
  • осъвършенствъне
  • усаваршенстване
  • усаваршенствъне
  • усавършенстване
  • усавършенствъне
  • усъваршенстване
  • усъваршенствъне
  • усъвършенствъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. усъ-вър-шен-с-т-ва-не
членувано усъ-вър-шен-с-т-ва-не-то
мн.ч. усъ-вър-шен-с-т-ва-ния
членувано усъ-вър-шен-с-т-ва-ни-я-та