устройване

Речник на българския език

устро̀йване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • остройване
  • остройвани
  • остройвъне
  • остройвъни
  • устройвани
  • устройвъне
  • устройвъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ус-т-рой-ва-не
членувано ус-т-рой-ва-не-то
мн.ч. ус-т-рой-ва-ния
членувано ус-т-рой-ва-ни-я-та