устремя̀ване
—
съществително име, среден род
(тип 71)
Значение
вж. устремя̀вам
Грешни изписвания (7)
- остремяване
- остремявъне
- остримяване
- остримявъне
- устремявъне
- устримяване
- устримявъне
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
ед.ч. | ус-т-ре-мя-ва-не | |
---|---|---|
членувано | ус-т-ре-мя-ва-не-то | |
мн.ч. | ус-т-ре-мя-ва-ния | |
членувано | ус-т-ре-мя-ва-ни-я-та |