устремителен

Речник на българския език

устремителен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ус-т-ре-ми-те-лен
непълен член ус-т-ре-ми-тел-ния
пълен член ус-т-ре-ми-тел-ни-ят
ж. р. ус-т-ре-ми-тел-на
членувано ус-т-ре-ми-тел-на-та
ср. р. ус-т-ре-ми-тел-но
членувано ус-т-ре-ми-тел-но-то
мн. ч. ус-т-ре-ми-тел-ни
членувано ус-т-ре-ми-тел-ни-те