устатник

Речник на българския език

уста̀тник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • остатнек
  • остатник
  • устатнек

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ус-тат-ник
непълен член ус-тат-ни-ка
пълен член ус-тат-ни-кът
мн.ч. ус-тат-ни-ци
членувано ус-тат-ни-ци-те
бройна форма ус-тат-ни-ци
звателна форма ус-тат-ни-ко