установителен

Речник на българския език

установителен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ус-та-но-ви-те-лен
непълен член ус-та-но-ви-тел-ния
пълен член ус-та-но-ви-тел-ни-ят
ж. р. ус-та-но-ви-тел-на
членувано ус-та-но-ви-тел-на-та
ср. р. ус-та-но-ви-тел-но
членувано ус-та-но-ви-тел-но-то
мн. ч. ус-та-но-ви-тел-ни
членувано ус-та-но-ви-тел-ни-те